Как работи интернет

За читателите у дома: тази глава е разгледана във видеото Как работи интернет.

Тази глава е вдъхновена от беседата "Как работи Интернет" от Джесика Маккелар (http://web.mit.edu/jesstess/www/).

Обзалагаме се, че използвате интернет всеки ден. Но всъщност знаете ли какво се случва, когато въведете адрес като https://djangogirls.org в браузъра си и натиснете enter?

Първото нещо, което трябва да разберете е, че уебсайтът се състои от куп файлове, записани на твърд диск - точно като вашите филми, музика или снимки. Има обаче една част, която е уникална за уебсайтовете: те включват компютърен код, наречен HTML.

Ако не сте запознати с програмирането, в началото може да е трудно да разберете HTML, но вашите уеб браузъри (като Chrome, Safari, Firefox и др.) го харесват. Уеб браузърите са създадени да разбират този код, да следват неговите инструкции и да представят тези файлове, от които е направен уебсайтът ви, точно по начина, по който искате.

Както при всеки файл, ние трябва да съхраняваме HTML файлове някъде на твърд диск. За интернет използваме специални, мощни компютри, наречени сървъри. Те нямат екран, мишка или клавиатура, защото основната им цел е да съхраняват данни и да ги предоставят. Ето защо те се наричат сървъри - защото те предоставят вашите данни.

Добре, но искате да знаете как изглежда интернет, нали?

Нарисувахме ви снимка! Изглежда така:

Прилича на каша, нали? Всъщност това е мрежа от свързани машини (гореспоменатите сървъри). Стотици хиляди машини! Много, много километри кабели по света! Можете да посетите уебсайта на Submarine Cable Map (http://submarinecablemap.com), за да видите колко сложна е мрежата. Ето екранна снимка от уебсайта:

Очарователно е, нали? Но не е възможно да има жица между всяка машина, свързана към Интернет. И така, за да достигнем машина (например тази, на която е записан https://djangogirls.org), трябва да предадем заявка през много, много различни машини.

Изглежда така:

Представете си, че когато въвеждате https://djangogirls.org, изпращате писмо, което гласи: "Скъпи момичета на Django, искам да видя уебсайта djangogirls.org. Изпратете ми го, моля!"

Вашето писмо отива до най-близката до вас поща. След това преминава към друга, която е малко по-близо до вашия адресат, след това към друга и друга, докато не бъде доставено до местоназначението си. Единственото уникално нещо е, че ако изпратите много писма (пакети данни) на едно и също място, те могат да преминат през напълно различни пощенски станции (рутери). Това зависи от начина, по който се разпределят във всеки офис.

Така става - изпращате съобщения и очаквате някакъв отговор. Вместо хартия и химикалка използвате байтове с данни, но идеята е същата!

Вместо адреси с име на улица, град, пощенски код и име на държавата, използваме IP адреси. Вашият компютър първо пита DNS (система за имена на домейни) да преведе djangogirls.org в IP адрес. Тя работи малко като старомодни телефонни книжки, където можете да потърсите името на човека, с когото искате да се свържете, и да намерите техния телефонен номер и адрес.

Когато изпращате писмо, то трябва да има определени функции, за да бъде доставено правилно: адрес, печат и т.н. Използвате и език, който приемникът разбира, нали? Същото се отнася и за пакетите данни, които изпращате, за да видите уебсайт. Ние използваме протокол, наречен HTTP (Hypertext Transfer Protocol).

Така че, когато имате уебсайт, трябва да имате сървър (машина), където живее. Когато сървърът получи входяща заявка (с писмо), той изпраща обратно вашия уебсайт (с друго писмо).

Тъй като това е урок за Django, може да попитате какво прави Django. Когато изпращате отговор, не винаги искате да изпращате едно и също нещо на всички. Много по-добре е, ако вашите писма са персонализирани, особено за човека, който току-що ви е писал, нали? Django ви помага при създаването на тези персонализирани, интересни писма. :)

Достатъчно беседа - време за създаване!